Кариера

5 кариерни урока от олимпийските игри (ВИДЕО)

На зимната олимпиада в Сочи, швейцарецът Дарио Колоня получи златен медал в дисциплината 15 км ски бягане за мъже. След като спечели обаче, той не побърза към съблекалнята, за да се отдаде на заслужена почивка и празнуване с близките си, а остана на финалната линия още половин час, за да дочака последния състезател - перуанецът Роберто Карселен и да го поздрави.

Какво би могло да накара един олимпийски шампион да засвидетелства такова уважение на участника, завършил последен (на 87-мо място), при това с разлика от над 28 минути? Не, не е някакво великодушно снизхождение. По-скоро е възхищение. При това напълно залужено.

Ето какви уроци за кариерата си получихме от двамата спортисти - първият и последният в състезанието:

Не позволявайте обстоятелствата да ви спрат

 

Дарио Колоня е голям професионалист, а само големите професионалисти знаят какви усилия, воля и сила на духа костват постиженията им. А 87-мото място на перуанеца е постижение, предвид следните обстоятелства:

1. Роберто е на 43 г. - възраст, на която повечето ски бегачи вече не се състезават;

2. Той измина 15-километровото разстояние с изключително болезнена травма - счупено ребро и успя да развее националния флаг на Перу на финала;

3. Въпреки всичко, това е най-високото класиране на състезател от Перу в състезание по ски - северни дисциплини.

Предишното най-високо класиране на перуанец на зимна олимпиада също принадлежи на Роберто - 94 място в същата дисциплина във Ванкувър през 2010 г. Това е и първото в историята участие на Перу в зимни олимпийски игри.

В неделя той сподели в Twitter:

 

"Нямам думи да опиша гордостта си от това да пресека финалната линия
с нашия флаг и да доведа Перу до възможно най-висока точка."

 

 

Роберто приложи на практика олимпийския принцип "Важно е участието", показа колко е важно човек да не се отказва и спечели овациите на публиката, уважението на целия свят и признанието на самия шампион. Как става така ли? Ето няколко разсъждения, в които вероятно се съдържа отговорът:

 

Постиженията се измерват спрямо стартовата позиция

 

Дали 87-мото място е успех, зависи от гледната точка. За едни това може и да е дъното на класацията, но за Перу е най-високото постижение до момента. Успехът е относително понятие - зависи откъде тръгваш. Измерва се по-скоро с изминатия път, отколкото с някаква фиксирана точка.

А пътят, изминат от Роберто Карселен определено е доста дълъг. Трудно е да се каже кое е по-голямо постижение: да тръгнеш от тихоокеанските плажове на Перу и като непрофесионален спортист да стигнеш до класиране в зимна олимпиада, при това с много неприятна контузия, или да тръгнеш от Алпите и като професионален състезател да вземеш златен олимпийски медал.

Двете неща са несравними. Като състезателен успех, златният медал е най-високото постижение, а последното място с 28 минути след първия е окаян резултат. Но като успех в собствения живот, предвид кога и откъде и кога тръгваш и през какво минаваш, самият факт, че си завършил състезанието може да се окаже голямо постижение.

Мисля, че Дарио поздрави Роберто именно за това му постижение. Победителят в състезанието поздрави победителят в живота - човекът, който не се спря пред трудностите и физическата болка, за да представи достойно страната си. Човекът, победил всички останали, поздрави човека, победил себе си. Както е казал Лао Дзъ:

 

"Който побеждава другите е силен. Който побеждава себе си е могъщ."

 

Затова, ако не сте сред първите в професията си, това не винаги означава, че не сте успешни. Развивайте се и подобрявайте постиженията си и едно ще ви бъде гарантирано: утре ще сте по-добри от днес, което значи, че ще сте успели.

 

В кариерата няма равен старт

 

Макар и в състезанието да стартират от една и съща точка, всъщност Дарио Колоня и Роберто Карселен тръгват от съвсем различни позиции. Единият е от алпийска страна, която е известна със зимните си курорти и е една от големите сили в зимните спортове, а другият е от страна, разположена на Екватора, в която ските не са особено популярни.

Дарио Колоня е на 27 г. и е професионален ски-състезател в разцвета на силите си, а Роберто Карселен е на 43 г., има собствен бизнес и е скиор - любител. Той предварително обяви, че това ще е последния му състезателен старт. Роберто е запален сърфист и не се е качвал на ски преди да навърши 34 г. Започва да кара ски след като се премества да живее при съпругата си в Сиатъл.

И това не е всичко. За "капак" на цялата история, 3 седмици преди началото на олимпиадата, Роберто претърпява злополука по време на тренировката си и чупи ребро. Лекарят му е казал, че няма да издържи 15 километровото състезание. Но той не се отказа. И издържа.

В живота няма равен старт - винаги ще има някой, който да е по-напред от вас. Важното е да не се отказвате, а да продължавате да се състезавате. Дори никога да не скъсите дистанцията, един ден пътят, който сте изминали ще бъде достоен за уважение и именно той ще е мерилото за вашия успех.

 

Довеждайте нещата докрай - неведоми са пътищата на успеха

 

Най-лесно е да правиш "нищо". Мнозина не правят нищо с живота си и съответно не напредват и на сантиметър. Обаче когато няма напредък, няма и успех. Никой няма да ви ръкопляска за стоене на едно място. Човек, който не се развива и не полага усилия за да напредва, не бива да се чуди защо няма успех.

Но ако полагате усилия и правите възможното за да напредвате, независимо от каква позиция стартирате, ще постигнете успех. Може да изглежда, че никой не забелязва това и не го оценява, но не се отказвайте. Първо, защото го правите за себе си. Второ, не знаете кой ви наблюдава и кога някой шампион ще поиска да стисне ръката ви заради пътя който сте извървяли, а не заради мястото на което сте се класирали.

 

Работете нещо, което обичате - иначе ще ви е трудно

 

Сега светът оценява постижението на Роберто. В страната му ликуват. За него пишат множество водещи световни медии. Говорят за силата на духа му, за волята и мотивацията му, любовта към родината и т.н. Само че той никога нямаше да стигне до тук, ако не обичаше да кара ски.

Волята да се състезаваш, да се бориш, да преодоляваш трудностите и най-вече да и завършваш започнатото не е нещо, което идва от самосебе си. Зад нея винаги има някаква сериозна лична мотивация.

Никой не е успешен в професия, която мрази, по простата причина, че няма какво да го мотивира да преодолява трудностите, които неизменно съпътстват професионалното развитие.

 

Вижте как финишира Роберто Карселен на олимпиадата в Сочи:


+NikolaTzokev

Следете ме:

Никола Цокев

Маркетингов консултант и LinkedIn експерт at SocialPromo.Me
- Пиша текстове и биографии за уебсайтове;
- Изграждам цялостен личен бранд в интернет;
- Създавам и оптимизирам LinkedIn профили;
- Занимавам се със социални медии и онлайн маркетинг.
Следете ме:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *