Интервю за работа - Защо не ме вземат на работа след интервюто?

Често ме питат: „Защо ме канят по интервюта, а после не ме вземат на работа?“. На мнозина се случва да ходят на много интервюта, но да не им предлагат позициите, за които кандидатстват. За това може да има много причини, но главната е една: в днешния дигитален свят има много кандидати за почти всяка обявена позиция. Затова не разчитай много-много на сайтовете за обяви, но това е друга тема – за нея може да прочетеш тук и тук.

Ако си в подобна ситуация, не губи надежда – има начини да преодолееш проблема. Има няколко основни причини да не те вземат на работа след като си бил на интервю. Добрата новина е, че тези причини не са непременно у теб.  Лошата новина е, че ако не са у теб, значи и не зависят от теб. Но пък точно затова, няма нужда да се чувстваш зле, ако след интервюто не ти се обадят повече.

Добре е след интервюто да анализираш станалото и да помислиш какво би могъл да промениш занапред. Но пък не е нужно да търсиш вината само у себе си и да се измъчваш, че си се издънил. Сигурно си чел някои от онези статии за най-смешните издънки по време на интервю за работа. Основната причина е онова, което подобни  разкриват за характера на кандидата. Само че основната причина да не одобрят някой кандидат не е самата случка, а неадекватността, която кандидатът е проявил в дадената ситуация.

Факт е, че никой не е перфектен, а и всеки може да попадне в някаква нелепа ситуация. Работодателите знаят това и нерядко се случва да прощават някои издънки на кандидатите, стига цялостното впечатление от тях да е добро. Истината е, че за да те „скъсат” на интервюто за работа съществуват само три причини:

#1: Не отговаряш на представата на работодателя

Работодателят има своя представа за „идеалният кандидат” за позицията. Някои обяви дори са формулирани така: „идеалният кандидат е…”. Възможно е на интервюто да стане ясно, че не отговаряш на представата на работодателя за длъжността и в резултат да те „дисквалифицират”.

Това обикновено се получава когато изискванията не са добре описани в обявата или ако ти самият си пропуснал някое от тях. Може и CV-то ти да не описва достатъчно ясно уменията и опита ти. За да избягваш подобни ситуации, чети всяка обява по няколко пъти и анализирай всеки ред от нея. Постарай се CV-то ти да дава информация за всяко изискване от обявата.

Професионална компетентност

Една от основните цели на интервюто е работодателят да провери твоята компетентност. В CV-то си можеш да напишеш всичко, но на интервюто лесно може да се установи дали то отговаря на истината. Човек говори уверено за нещата, които познава и умее да прави. Затова увереността ти е показател за твоя опит и компетентност, който интервюиращите следят. Изследване на Adecco показва, че липсата на увереност на интервюто е най-честата причина кандидатите да не бъдат одобрени.

Затова, включвай в CV-то си само такива качества, умения и постижения, които наистина притежаваш. Трябва да имаш задоволителен отговор на всеки въпрос, който може да възникне от CV-то ти. Повече по тази тема можеш да прочетеш в статията Как да сме уверени на интервю за работа.

Субективизъм и дискриминация

Представата на работодателя за идеалния кандидат за позицията може да съдържа и неформални изисквания – неща, които никъде не са обавени, но той се ръководи от тях. Тези изисквания обикновено са субективни, а понякога и дискриминационни.

Именно неформалните изисквания на работодателя или негови служители стават причина за отпадането на кандидати над определена възраст или на жени, които имат деца или пък които все още нямат деца. Дискриминацията съществува, колкото и да не ти се иска. Това е факт, който не можеш да промениш, но можеш да заобиколиш.

Начинът да преодолееш подобна пречка е предварително да тушираш опасенията на работодателя, пораждащи такива изисквания. Например, ако си над 40-годишен, покажи, че си млад по дух, умееш да боравиш с новите технологии и не си алчен за висока заплата.

Ако си майка с малки деца, увери работодателя, че има кой да се грижи за тях, когато боледуват (баба или детегледачка) и че няма да излизаш в болнични всеки месец. Работодателите може би също имат деца и вероятно не мразят децата или майките с деца. Така че не го приемай лично, ако те питат за децата и грижите за тях. Просто покажи, че си организирана и можеш да се справяш с личния си живот без работата ти да страда.

Ако пък все още нямаш деца, не се учудвай, че на интервюто може да те питат какви са плановете ти в това отношение, защото работодателите имат своите съображения. За никого не е желателно, след като е вложил толкова време и усилия в организирането на конкурс, четене на CV-та, провеждане на интервюта и т.н., да наеме кандидат, който след няколко месеца да излезе в отпуск по майчинство. Затова, при подобен въпрос не реагирай враждебно, а се опитай да увериш работодателя, че няма да злоупотребиш с доверието му.

#2: Не си се харесал на интервюиращите

Това е най-подценяваната причина – никой не обича да си представя, че не се е харесал достатъчно. Но нека бъдем реалисти: едно от най-важните условия за да те наемат на работа е именно това да те харесат.

Важна цел на интервюто е работодателят да добие представа за характера и мотивацията ти. Обикновено има достатъчен брой квалифицирани кандидати, но хората с добра мотивация са малко. Затова впечатлението, което оставиш за характера и мотивацията си е решаващо за окончателния избор.

Повечето хора търсят работа просто за да има с какво да се прехранват, а това не е любимата мотивация на работодателите. Те предпочитат хора, които вършат работата си с удоволствие.

Също така, работодателите не обичат хора с тежък или лош характер. Докато те наблюдава как се държиш на интервюто, работодателят си изгражда представа как би изглеждал на работното място, как би се отнасял към началниците и колегите си, както и към клиентите на компанията.

Ако нещо в поведението или разказа ти помрачи тази негова представа, най-вероятно ще загубиш шансовете си. Всеки иска да работи с хора, с които да се разбира лесно и които да не създават дрязги, напрежение или интриги.

Затова, работи върху характера си и се старай да се разбираш с хората, дори и да не ги харесваш. Ако работиш за работодател, а не за себе си, нямаш възможност да избираш колегите си.

Търси работа, която ти харесва и която ще вършиш с удоволствие – така не само ще те наемат по-лесно, но и ще бъдеш по-щастлив и удовлетворен от кариерата си. Освен това, по-бързо ще се издигнете в службата. Хора, които не обичат работата си много рядко биват повишени.

#3: Имало е по-добър кандидат от теб

Напълно е възможно да си отличен кандидат, да правиш всичко както трябва, да не си допуснал никакви сериозни грешки на интервюто и въпреки това да не те одобрят. В този случай причината явно не е у теб – работодателят просто е предпочел друг кандидат.

Винаги е възможно да се появи някой, който да има нещо повече от теб или просто да се е харесал повече на работодателя. Може да са решили да назначат някой „връзкар”. Работодателят може да назначи когото си иска – изборът е изцяло негов.

Твоята задача е да направиш всичко по своите сили, за да представиш кандидатурата си като най-подходяща. Оттам нататък нещата не зависят от теб. Няма никакъв смисъл да се самообвиняваш, да се самосъжаляваш или да се ядосваш за неща, върху които нямаш контрол.

Ако си стигнал дотам, че да си подходящ кандидат и да можеш да представяш добре кандидатурата си, няма да имаш проблем с намирането на работа. Ако един работодател не те избере, следващият ще те избере. Няма как да се харесаш еднакво на всички. Един ще те хареса повече, друг – по-малко.

Важното е да имаш какво да предложиш на работодателя. Ако предложиш нужната компетентност, спокоен и разбран характер и желание за работа, това ще бъде оценено и ще получаваш предложения. Но ако кандидатстваш за позиция, за която не си квалифициран или започнеш да поучаваш или упрекваш работодателя, тогава сам затваряш вратите пред себе си.

Снимка: Steven Ley, CC