Защо те канят на интервюта, но не те вземат на работа?

Интервю за работа - Защо не ме вземат на работа след интервюто?

Често ме питат: „Защо ме канят по интервюта, а после не ме вземат на работа?“. На мнозина се случва да ходят на много интервюта, но да не им предлагат позициите, за които кандидатстват. За това може да има много причини, но главната е една: в днешния дигитален свят има много кандидати за почти всяка обявена позиция. Затова не разчитай много-много на сайтовете за обяви, но това е друга тема – за нея може да прочетеш тук и тук.

Ако си в подобна ситуация, не губи надежда – има начини да преодолееш проблема. Има няколко основни причини да не те вземат на работа след като си бил на интервю. Добрата новина е, че тези причини не са непременно у теб.  Лошата новина е, че ако не са у теб, значи и не зависят от теб. Но пък точно затова, няма нужда да се чувстваш зле, ако след интервюто не ти се обадят повече.

Добре е след интервюто да анализираш станалото и да помислиш какво би могъл да промениш занапред. Но пък не е нужно да търсиш вината само у себе си и да се измъчваш, че си се издънил. Сигурно си чел някои от онези статии за най-смешните издънки по време на интервю за работа. Основната причина е онова, което подобни  разкриват за характера на кандидата. Само че основната причина да не одобрят някой кандидат не е самата случка, а неадекватността, която кандидатът е проявил в дадената ситуация.

Факт е, че никой не е перфектен, а и всеки може да попадне в някаква нелепа ситуация. Работодателите знаят това и нерядко се случва да прощават някои издънки на кандидатите, стига цялостното впечатление от тях да е добро. Истината е, че за да те „скъсат” на интервюто за работа съществуват само три причини:

#1: Не отговаряш на представата на работодателя

Работодателят има своя представа за „идеалният кандидат” за позицията. Някои обяви дори са формулирани така: „идеалният кандидат е…”. Възможно е на интервюто да стане ясно, че не отговаряш на представата на работодателя за длъжността и в резултат да те „дисквалифицират”.

Това обикновено се получава когато изискванията не са добре описани в обявата или ако ти самият си пропуснал някое от тях. Може и CV-то ти да не описва достатъчно ясно уменията и опита ти. За да избягваш подобни ситуации, чети всяка обява по няколко пъти и анализирай всеки ред от нея. Постарай се CV-то ти да дава информация за всяко изискване от обявата.

Професионална компетентност

Една от основните цели на интервюто е работодателят да провери твоята компетентност. В CV-то си можеш да напишеш всичко, но на интервюто лесно може да се установи дали то отговаря на истината. Човек говори уверено за нещата, които познава и умее да прави. Затова увереността ти е показател за твоя опит и компетентност, който интервюиращите следят. Изследване на Adecco показва, че липсата на увереност на интервюто е най-честата причина кандидатите да не бъдат одобрени.

Затова, включвай в CV-то си само такива качества, умения и постижения, които наистина притежаваш. Трябва да имаш задоволителен отговор на всеки въпрос, който може да възникне от CV-то ти. Повече по тази тема можеш да прочетеш в статията Как да сме уверени на интервю за работа.

Субективизъм и дискриминация

Представата на работодателя за идеалния кандидат за позицията може да съдържа и неформални изисквания – неща, които никъде не са обавени, но той се ръководи от тях. Тези изисквания обикновено са субективни, а понякога и дискриминационни.

Именно неформалните изисквания на работодателя или негови служители стават причина за отпадането на кандидати над определена възраст или на жени, които имат деца или пък които все още нямат деца. Дискриминацията съществува, колкото и да не ти се иска. Това е факт, който не можеш да промениш, но можеш да заобиколиш.

Начинът да преодолееш подобна пречка е предварително да тушираш опасенията на работодателя, пораждащи такива изисквания. Например, ако си над 40-годишен, покажи, че си млад по дух, умееш да боравиш с новите технологии и не си алчен за висока заплата.

Ако си майка с малки деца, увери работодателя, че има кой да се грижи за тях, когато боледуват (баба или детегледачка) и че няма да излизаш в болнични всеки месец. Работодателите може би също имат деца и вероятно не мразят децата или майките с деца. Така че не го приемай лично, ако те питат за децата и грижите за тях. Просто покажи, че си организирана и можеш да се справяш с личния си живот без работата ти да страда.

Ако пък все още нямаш деца, не се учудвай, че на интервюто може да те питат какви са плановете ти в това отношение, защото работодателите имат своите съображения. За никого не е желателно, след като е вложил толкова време и усилия в организирането на конкурс, четене на CV-та, провеждане на интервюта и т.н., да наеме кандидат, който след няколко месеца да излезе в отпуск по майчинство. Затова, при подобен въпрос не реагирай враждебно, а се опитай да увериш работодателя, че няма да злоупотребиш с доверието му.

#2: Не си се харесал на интервюиращите

Това е най-подценяваната причина – никой не обича да си представя, че не се е харесал достатъчно. Но нека бъдем реалисти: едно от най-важните условия за да те наемат на работа е именно това да те харесат.

Важна цел на интервюто е работодателят да добие представа за характера и мотивацията ти. Обикновено има достатъчен брой квалифицирани кандидати, но хората с добра мотивация са малко. Затова впечатлението, което оставиш за характера и мотивацията си е решаващо за окончателния избор.

Повечето хора търсят работа просто за да има с какво да се прехранват, а това не е любимата мотивация на работодателите. Те предпочитат хора, които вършат работата си с удоволствие.

Също така, работодателите не обичат хора с тежък или лош характер. Докато те наблюдава как се държиш на интервюто, работодателят си изгражда представа как би изглеждал на работното място, как би се отнасял към началниците и колегите си, както и към клиентите на компанията.

Ако нещо в поведението или разказа ти помрачи тази негова представа, най-вероятно ще загубиш шансовете си. Всеки иска да работи с хора, с които да се разбира лесно и които да не създават дрязги, напрежение или интриги.

Затова, работи върху характера си и се старай да се разбираш с хората, дори и да не ги харесваш. Ако работиш за работодател, а не за себе си, нямаш възможност да избираш колегите си.

Търси работа, която ти харесва и която ще вършиш с удоволствие – така не само ще те наемат по-лесно, но и ще бъдеш по-щастлив и удовлетворен от кариерата си. Освен това, по-бързо ще се издигнете в службата. Хора, които не обичат работата си много рядко биват повишени.

#3: Имало е по-добър кандидат от теб

Напълно е възможно да си отличен кандидат, да правиш всичко както трябва, да не си допуснал никакви сериозни грешки на интервюто и въпреки това да не те одобрят. В този случай причината явно не е у теб – работодателят просто е предпочел друг кандидат.

Винаги е възможно да се появи някой, който да има нещо повече от теб или просто да се е харесал повече на работодателя. Може да са решили да назначат някой „връзкар”. Работодателят може да назначи когото си иска – изборът е изцяло негов.

Твоята задача е да направиш всичко по своите сили, за да представиш кандидатурата си като най-подходяща. Оттам нататък нещата не зависят от теб. Няма никакъв смисъл да се самообвиняваш, да се самосъжаляваш или да се ядосваш за неща, върху които нямаш контрол.

Ако си стигнал дотам, че да си подходящ кандидат и да можеш да представяш добре кандидатурата си, няма да имаш проблем с намирането на работа. Ако един работодател не те избере, следващият ще те избере. Няма как да се харесаш еднакво на всички. Един ще те хареса повече, друг – по-малко.

Важното е да имаш какво да предложиш на работодателя. Ако предложиш нужната компетентност, спокоен и разбран характер и желание за работа, това ще бъде оценено и ще получаваш предложения. Но ако кандидатстваш за позиция, за която не си квалифициран или започнеш да поучаваш или упрекваш работодателя, тогава сам затваряш вратите пред себе си.

Снимка: Steven Ley, CC

 

13 thoughts on “Защо те канят на интервюта, но не те вземат на работа?”

  1. Ами тия които нищо не могат да правят и не са компетентни какво да правят? За каква работа да кандидатстват тогава? Аз съм на 30 и никога не съм работил. Имам 2 икономически висши образования но от следването нищо не помня, а и да помня това е като преразказ нищо не влиза в полза при реализацията. За никой не е тайна, че няма връзка между образование и работодатели в България. Напразно явно съм учил толкова много години в университета. Сега какво да работя, нищо не умея, като и най предлаганите места като сервитьори, бармани, готвачи, в хотели, и подобни не ги мога. Въобще не ги мога тия. Единствено с компютри се занимавам у дома, мога да преинсталирам, чистя вируси и такива елементарни неща. Но никъде не ме взимат на работа. Вече ми писна да пращам св-та в нета. В бюрото по труда също съм записан но и там нищо не предлагат. Как ще се изхранвам сам, годините минават. Как ще направя стаж за пенсия….още на първа работа не ме взимат, а имам вече 30г.. 🙁 И нямам пари за някакви курсове, все пак родителите едва ме издържат. Нищо не мога да правя, и никъде не ме взимат като виждат в СВ-то че нямам стаж и опит. Моля помогнете, какво да правя?

    1. Тези, които не могат нищо, трябва да се научат на нещо, защото работодателите не са склонни да плащат заплата за вършене на „нищо“.

      Аз обаче не мога да се съглася, че наистина не можете нищо, защото всеки има някакви умения, които е придобил през живота си, дори да не е ходил на работа. Вие сам казвате, че можете да работите с компютър – ето, това е нещо. Имате икономическо образование – и това е нещо. Значи имате какво да предложите, остава само да намерите на кого и как да го предложите.

      Щом нямате професионален опит, значи имате шансове само за длъжности, за които не се изисква такъв. Разбира се, тези длъжности са по-нископлатени и може би не са много интересни, но това е вашият шанс. Търсете такива длъжности и ако някъде Ви одобрят, приемете дори и за ниско заплащане.

      По този начин, след 1 година ще имате едногодишен опит, който ще ви даде основание вече да кандидатствате за по-добра позиция, с по-добро заплащане, независимо в същата или в друга фирма. При това ще сте научили много неща, и то без сте да дали и стотинка за курсове.

      Ако не можете да намерите такива длъжности в обявите, опитайте да търсите по други начини. Ето една статия, в която съм описал 6 начина за търсене на работа извън обявите.

  2. „Затова, включвайте в CV-то си само такива постижения, умения и качества, които наистина притежавате. “ ––- а ако нямаме такива, какво да правим?
    CV-то трябва да е празно. Само с дипломите от които няма полза.

    „Но ако кандидатствате за позиция, за която не сте компетентни или тръгнете „с рогата напред” към работодателя, сте обречени на провал.“ –– ами аз в нищо не съм компетентен. Не мога да работя нищо. В нищо не съм добър. Търся все още първа работа. Навсякъде искат опит но никой не ти дава шанса да го направиш. Дори имам завършен курс за барман, но пак никъде не ме взимат тъй като искат хора с опит, които са го работили.

    1. Може да нямате постижения, но със сигурност имате някакви умения и качества. Трябва просто да ги откриете и изтъкнете. Вижте отговора на предишния коментар – там става дума за същото.

      Писал съм много CV-та на хора без опит. Щом имате диплома, значи сте учили, за да я получите. Нещата, които сте учили, създават Вашата компетентност, заедно с всичко, което сте научили през живота си.

      В CV-то си можете да изброите някои от тези неща. Преценете кои от тях са свързани с длъжността, за която кандидатствате и ги сложете в графа №2, „Компетентност и умения“, изброени с точки. Най-отгоре в CV-то сложете графа №1, „Профил“, в която съвсем кратко да опишете себе си в контекста на длъжността, за която кандидатствате, например: „Магистър по …(вашата специалност)…, с …(език)… и интереси в областта на …(сферата на дейност на фирмата)…“. Опитайте се да формулирате нещо в този смисъл и включете какво предлагате: образование, езикови и компютърни умения и т.н. Графата с дипломите поставете чак на 3-то място.

      Но преди да стигнете до CV-то, определете какво искате да работите и се подгответе да започнете от най-ниската длъжност. Ето нещо, което може да Ви помогне: наскоро гостувах в една кариерна ТВ рубрика и говорих по въпроса „Как да си намерим работа без достатъчно опит„. Видеото е 10 мин., но е достатъчно, за да отговори въпросите Ви:

  3. Работодателите като цяло не търсят винаги задължително опит, а потенциал. Предлагат се доста възможности за стажантски програми и позиции в най-ниските нива в йерархията на големи компании, предлагащи развитие. Включвайки в CV-то дипломи, курсове, сертификати или владеене на чужд език, кандидатът засвидетелства своя потенциал и в комбинация с демонстриране на желание за работа и харизма повишава шансовете си да бъде нает.

    Лично аз работя в голяма компания, която предлага стажове и работа във Варна, в която мои колеги са наети без почти никакъв опит, защото работодателят е видял в тях потенциал за развитие, а сега същите тези хора са доказани професионалисти и градят кариера.

    Лесно е, човек без опит, с амбиции за професионално израстване, трябва да търси стажове или позиции на най-ниски нива в йерархията на определена компания, което да му послужи като трамплин за по-нататъшна реализация. Просто изтъкнете най-добрите си качества и демонстрирайте своя потенциал по най-добрия начин.

  4. Умберто

    Аз съм на 36 и никога не съм работил. Още на времето като завърших и хайде да ходя на интервю за работа. Някви провинциалистчета, които още имаха слад по обувките и кал от обора се правеха на тежкари. И другото в долната българия-умишлено пиша с малка буква не заслужава. Та в тази българия имаше такива предпочитания на 20 – 22 години завършено висше, и минимум 5 години стаж. Ами да си ги заврат изискванията в…… И тогава се отказах да се занимавам с помияри. И да са живи и здеави роднините ми и реституцията, че сега има с какво да живея. Сега пък аз имам изисквания за наем. А и винаги за мен е било унижение да работя. Никога не съм се съобразявал с който и да е за да работя в екипи. Най-малкото бих позволил на който и да е да ме командва и да ми казва какво да направя. Този още не се е родил на света. А и 99% от роднините ми никога не са работили, никога не са ставали заработа. А по онова време носех обувки за 300 000 заплатата в българия беше 10 000. Нека им е на всички, които искат да работят.

    1. Радвам се, че сте намерили решение за себе си. Очевидно, статията не е предназначена за вашия случай.

      Само че, нека не бъркаме нещата. Който работи, работи заради себе си, а не за да прави услуга на някого, който трябва да я „заслужи“.

      Това важи, независимо в коя държава живее човек и в кой град, село или квартал е отраснал.

  5. Безработен пропадняк

    Аз съм на 19 години почти, никога не съм работил, а и не искам, защото характерът ми е особен-много лесно се паля, ще ми се развикат, аз ще се развикам, при което е повече от ясно, че ще ме изгонят, а вероятно и съдят. А и достатъчно са ми викали през тези, айде да ги кажем 15 години „осъзнат живот“, „баща ми“ е алкохолик, нищо не става от него(и от мен за жалост), дрогирал се е пред мен, от много години за щастие не живее с майка ми, сестра ми и мен. Но достатъчно са ми викали, чувал съм какви ли не кавги и обиди. Но сега ще ме изгонят от нас и ще умра като някое куче. Имам месец, след което изхвърчам.

    1. Да се палиш лесно не те прави „особен характер“, напротив – повечето хора се палят лесно. Това не бива да те спира започнеш работа. Според мен, ако започнеш работа, ще се почувстваш много по-добре, по следните причини:

      1. Ще имаш нова среда, която вероятно ще е по-приятна от тази в миналото ти;
      2. Ще имаш собствен доход, което ще те прави независим;
      3. Ще общуваш с хора, които ще изграждат мнението си за теб според това какъв си ти самият, в този момент, а не според това какъв си бил на 5 годинки или какви са родителите ти. Ще се изненадаш колко позитивни и толерантни могат да бъдат хората към теб, в сравнение с онова, което си видял в миналото.

      Конфликти винаги може да възникнат, но не е нужно да се стига до крайности. Ако някой толкова те дразни, можеш да напуснеш и да намериш работа на друго място. Няма нужда от крещене – просто си пускаш предизвестието за напускане и – продължаваш напред.

      Работодателите можеш да ги сменяш, за разлика от родителите. Преди си бил зависим от родители, но сега вече си пълнолетен и можеш сам да решаваш какво да правиш с живота си. Каквото и да е било миналото ти, то си остава минало. Сега нещата зависят от теб.

      Започнеш ли да имаш работа и доходи, ще можеш да направиш живота си такъв, какъвто на теб ти харесва, без значение кой какво си мисли за теб. Така че… дерзай!

  6. Сянката

    Здравейте.През далечната 2004 г се разболях от тежко мозъчно заболяване.Това се случи, когато завършвах магистратура по машинно инженерство.Смених 16 медикамента докато получих чувствително подобрение през 2010.После опитах да си намеря работа като инженер, след това каквато и да е,но никой не искаше да ме вземе.Скритият довод за работодателите си остава това, че нямам практически опит и имам Телк.Опитах и чрез трудовата борса, но казаха, че трудно ще се получи.Може ли да ви попитам, хора като мен имат ли в България,изобщо шанс за работа?Иначе обичам много науката,особено физиката,астрономията,технологиите,географията и историята.Смея да твърдя че в някой клонове на гореописаните науки имам доста добри, дори уникални знания.Ползвам руски и английски B2 ниво и немски и чешки основни познания.С компютрите съм средно напреднал.Приемът на медикаменти ми донесе хипертония и проблеми с храносмилателната система.Споделете опитът си с мен, имам ли бъдеще за работа или не?Послеслов: притеснявам се от някои категории хора,не съм доверчив и съм доста подозрителен.Желая ви всичко добро.Ще съм ви благодарен ако ми отговорите.

    1. Разбира се, че има шанс за хора като вас. Просто трябва да спрете да разчитате на обяви, борси и посредници и да започнете да разчитате единствено на себе си.

      Трябва да излезете от масовия модел – кандидатстването по обяви. Масовият модел работи (донякъде) в масовия случай. Вашият случай обаче не е такъв.

      Например, ако кандидатствате по обява и попаднете сред 10-те избрани за интервю, най-вероятно останалите 9 няма да имат ТЕЛК. В този случай, за работодателя е много лесно да ви отхвърли, защото разполага с още 9 кандидати.

      Така работи масовият модел, в който работодателят е активната страна, а търсещият работа – пасивната. Да си пасивен е лесно и удобно – затова хората го предпочитат.

      Има обаче и друг модел, в който търсещият работа е активната страна. Той има множество предимства, едно от които е това, че се явявате единствен кандидат и съответно няма с кого да ви сравняват.

      Друго негово предимство е, че личното впечатление от вашето присъствие предхожда формалности като ТЕЛК и други подобни и те остават на много по-заден план.

      Основната трудност при този модел е това, че трябва да набележите конкретна длъжност и конкретни фирми, в които да кандидатствате. С вашите знания и умения, тази задача не би трябвало да ви затрудни.

      Тук съм писал по тази тема (вижте т. #6): 6 начина за търсене на работа извън обявите.

      Що се отнася до липсата на опит, има две основни неща, които трябва да направите:

      1. Кандидатствайте за по-ниски длъжности, за които не се изисква опит. След година-две вече ще имате опит и ще можете да кандидатствате за по-високи длъжности;
      2. В CV-то си опишете подробно областите на компетентност, произтичащи от образованието ви и добавете умения, които биха били полезни, независимо как сте ги придобили. Например, ако владеете AutoCAD, защото вкъщи сте се упражнявали, трябва да го напишете, независимо, че нямате официален сертификат.

      Имам едно 10-минутно видео по тази тема: Как да намерим работа без опит

  7. Свободен от матрицата

    Mamicata wi faschistka по-гадна и анти-човечна статия не бях чел. Ако наистина е така това е геноцид. И кво пише че не сме можели да променим това – а ако ви изсипят една торба бой и ви запалят колите няма ли да поомекнете „работодатели“…примерно? Изроди….. като почнат да ми се правят на интересни и като им скръцна както аз си знам всички мои бивши работодатели на цапали гащите и веднага си променят „изискванията“. А хванете ме сега – мишки, само с бой и мачкане се оправят „шефчетата“ ;). Горепосочените „причини“ не са причини хора ,това са поводи за открита дискриминация

    1. Не можеш насила и със заплахи да накараш работодателя да те наеме. Това е все едно да накараш някоя жена да се омъжи за теб насила и със заплахи. Ако се държиш така с работодателите си, не се учудвам, че са станали „бивши“.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *